Неапол, един град, за който май не бях слушала нищо хубаво. Дори сега като се замисля се чудя как изобщо съм се решила да ходя там. Това е кървавата сцена на клановите войни на Каморра, местната мафиотска организация. Това е един от най-престъпните региони в Европа, където малко северноиталианци се осмеляват да пристъпят. Това е люлката на най-опитните джебчии, който могат да ти вземат портмонето и да ти го върнат обратно в джоба изпразнено без дори да се усетиш. Това е град-бунище, под чиито боклуци най-вероятно има погребана някаква мрачна история.
Кастел Нуово, Photo by TWojtowicz
Припомням си всички ужасни неща, които са ми говорили и си мисля, че именно затова Неапол толкова ме очарова. Не казвам, че предупрежденията са безпочвени, дори напротив – до едно са верни. Обаче този град има толкова много прекрасни страни, че някак компенсира за всичко останало.
Пристигнах с бързия влак от Рим и излязох от гарата по-изпашена от всякога. Бях нарамила раничката, която един италианец нарече “чантата на Мери Попинс”, защото в нея побирах небивало количество неща. Предвидливо я бях заключила с катинарче, а ключа от него носех в кесийка окачена на врата ми. Изобщо какво да ти обяснявам, бях дошла подготвена. Само едно нещо не бях предвидила – как да стигна до хостела ми.
Уличен пазар в Неапол, Photo by Andreas Lehner
Тръгнах из улиците с идеята да питам някого за посоките. Беше пазарен ден и градът “беше едно казино” (така обичат да казват италианците, когато нещо е “пълна лудница”). Оглеждах хората и се чудех кой ми изглежда най-безопасен, на кого бих могла да се доверя. Накрая спрях една възрастна дама, която ми се стори достатъчно безвредна. Казах й улицата, която търсех.
- Ами не знам, аз също не съм от тук. Попитай тези млади господа, те със сигурност ще те опътят – любезно ми отговори тя, посочвайки съседния сервиз за мотоциклети.
Ох, знам ли аз каква престъпна групировка ще се окажат тези господа. Тъй като те вече ме гледаха с очакване да ми “помогнат”, отидох и им разказах какво търся.
- Аз отивам в тази посока – каза един от клиентите – скачай на мотопеда и ще те закарам.
Нямах много време да мисля, а смелост да откажа на такова мило предложение – още по-малко. За пръв път се качвах на такъв голям скутер и откровено казано мислех, че ще е за последен. Движението в града не следва почти никакви правила. Всичко се случва на високи обороти, независимо от светлината на светофарите, от разположението на пешеходните пътеки и от посоката на движение. Едва ли ще ми повярваш, но пристигнах пред хостела ми без телесни наранявания и с абсолютно всичките ми принадлежности.
Настаних се в “Дома на Джовани” (да, той наистина живее тук) точно на време за обяд. Домакинът ми беше приготвил вкусно ризото с гъби и покани на масата всички гости на хостела. Насладих се на прекрасната италианска кухня в компанията на двайсетина други младежи, които сигурно както мен усещаха, че ястието е подправено с малко черен пипер и много любов. За по-добро посрещане в Италия едва ли можеш и да си мечтаеш. После Джовани ми даде карта на града и ми разказа кое, как и кога да посетя. В думите му личеше колко много обича и се възхищава на прекрасната област Кампания. През следващата седмица следвах почти по конец всичките му съвети. А в дългите ни разговори след вечеря научих защо италианците говорят с ръцете си.
Подземята на Неапол, Photo by Feline DaCat
Още на следващия ден посетих Подземията на Неапол, впечатляваща верига от огромни тунели под целия град. Неáполис (Νεάπολις, нов град) се е зародил преди повече от 2500 години и под земята се крие история от всеки период от развитието му. Тунелите са били използвани от гърците, а по-късно от римляните като цистерни за напояване на града. Нерон (54-68 г.), известен като императорът, който “свири, докато Рим изгаря”, изнасял представления в тукашния подземен театър. Веднъж по време на изпълнението му започнало земетресение. Изплашените гости искали да напуснат залата, но Нерон ги спрял с думите: “Това е нищо, просто боговете ми ръкопляскат.”
Подземните проходи са били използвани като спа център и като убежище от въздушните атаки през Втората световна война. Има и една чудесна история за палавите монахини, които използвали тайните проходи на подземната си изба, за да се срещат с мъже. Ех, ще трябва да се върна в Неапол, за да си припомня тези разкази.
Малко преди залез вече бях пред крепостта Сант Елмо (Castel Sant’Elmo), откъдето се открива великолепна гледка над града и пристанището, когато последните слънчеви лъчи галят водната повърхност. По-хубав изглед към Неапол има само от фериботите, които пристигат привечер.
Пица Маргарита със свежи съставки, Поцуоли
За вечеря посетих популярната пицария Ди Матео (Di Matteo), която би ти препоръчал всеки местен. Около нея винаги има много хора, подпрени на стените или седнали на тротоара. Те не са просяци. Те търпеливо чакат своя ред, за да поръчат традиционната неаполитанска пица, приготвена в автентична каменна пещ. На влизане те посрещат усмихнатите пицари, които размятат тестото във въздуха. С мама успяхме да приготвим също толкова вкусна пица в домашни условия, но за съжаление още не знаем как да разточваме блата с ръце. Няма да пропусна да спомена и любимата пица в целия ми живот, която ядох в Поцуоли, градче в околностите на Неапол. Местният вулканичен пясък поцолана е използван за изграждането на впечатляващия купол на Пантеона в Рим.
Завърших вечерта в компанията на Джовани, който ми разка за разцвета на Неапол. През 17 век градът вече бил вторият по-големина в Европа (след Париж) и се славел като Барокова културна столица, дом на творци като Бернини и Караваджо. В онези години Италия все още не била единна държава и обитателите на всяка област говорели на свой език. До ден днешен италианските диалекти са толкова богати и разнородни, че остават непонятни дори за жителите на съседната област. Така се наложило “говоренето с ръце”, което се превърнало в универзален език за разпокъсана Италия. Чак през 1871 г. страната била обединена, но културните различия са видими и днес, най-вече в диалектите и кулинарията. Преместването на индустрията от Неапол в северните части на Италия довело региона до така известната му бедност. Въпреки икономическите проблеми, градът остава очарователен и под заглушените светлини на вечерното осветление все още се виждат следите от бляскавото му минало.
Марина Гранде, Оствор Капри
Полезна информация: Неапол е столицата на региона Кампаня и докато си тук е задължително да посетиш кратера на вулкана Везувий и римските градове Помпей и Ерколано, които са останали погребани под прахта му. До трите места се стига с местния влак Circumvesuviana. Той е в доста лошо състояние, но е евтин и удобен. Само внимавай с личните ти вещи, защото често е претъпкан с хора и има джебчии. Прелестни са и трите острова: Капри, Иския и Прочида, до които се достига бързо и лесно с ферибот от пристанищaта на Неапол и Соренто. Не пропускай Амалфското крайбрежие, чиято перла е разноцветният град Позитано. Други популярни дестинации в региона са кралския дворец в Касерта, Салерно и гръцкият археологически комплекс Пестум.
Ако се интересуваш от културен туризъм ти препоръчвам Кампаня АртеКард (Campania ArteCard). Тя дава безплатен транспорт в цялата област (включително метро и междуградски влакове), гратис вход до някои музеи, галерии и др. Може да бъде закупена от който и да е музей и е важно да напишеш данните ти върху нея преди да я използваш.
