На лов за очарование в Сантандер

Случвало ли ви се е да ви разкажат невероятни неща за някое място? После разглеждате снимки в интернет и те са още по-зашеметяващи. Куп непознати са дали 5 звезди на местните атракции и ресторанти. А когато най-после посетите въпросното райско кътче се чудите защо е толкова популярно. Да, красиво е, но не е като на снимките. Е, моите впечатления от Сантандер нямат нищо общо с описаната ситуация. Казаха ми, че е леко занемарен град, който може би в миналото е заслужавал да се види.

Пристигам в столицата на региона Кантабрия и се запътвам към историческия център. За целта не използвам карта, а специалните ми умения за интуитивно ориентиране на непознати места. Обикновено следя откъде и накъде отива потокът от хора и избирам правилната посока. В неделя сутрин, в Испания това се оказва изключително трудно, защото улиците са празни и самотни.

Да не повярвате – обърквам посоката и вместо в лабиринт от улички и очарователни стари сгради попадам на Римски пазар. Обичам храната и обожавам историята и културата на древен Рим. А комбинацията от двете ме кара да забравя накъде съм тръгнала поне за час, може би два. По цялото протежение на една дълга улица са наредени различни павилиони и търговците, облечени като истински римляни, се опитват да продадат своите чудни стоки.

Тук можете да намерите какво ли не: уникални бижута, древни талисмани, фигурки на ангели пазители, метални брони, ръчно рисувани ветрила, ароматни свещи, дървени рози, цветни венци, немачкаеми покривки, бродирани чанти, природна козметика, плодови ликьори, печени ядки, пресни подправки, огромни маслини, захарен памук, карамелизирани пуканки, многообразие от сирена и още много други.

Най-много внимание събират римската люлка, павилионът на ковачите и изложението на диви птици – бухал, орел, сова. Шумът и празничното настроение се умножават неколкократно, когато през пазара преминават музиканти, каретата на императора или римският легион. Сега разбирам защо всички улици ми изглеждаха подозрително запустели.

Откъсвам се от очарованието на пазара и се отправям към центъра на града, този път наистина. Озовавам на крайбрежната улица и по нея стигам до парка Переда (Jardines de Pereda), чиито пейки имат най-интелигентния дизайн – можеш да седнеш нормално, можеш и да си опънеш краката. Продължавам спокойната ми разходка край малкото пристанище за лодки и откривам Морското училище. Тук пейката е още по-впечатляваща – тя има размерите и дизайна на корабна палуба. Наслаждавам се на гледката: спокойното море и лодките, които прорязват вълните му, хълмовете на другия бряг и облаците, които стават все повече и все по-намръщени.

Бързам да видя колкото се може повече преди времето да провали всичките му планове. Минавам през един чудесен плаж (Playa de los Peligros) и почти без да спирам за снимки достигам до полуострова Магдалена. Мястото е известно с двореца, който носи същото име. Той бил построен през 1912 г. като лятна резиденция за крал Алфонсо XIII и семейството му. През следващите 17 години Сантандер се превръща в популярна дестинация сред испанската аристокрация и буржоазия. Прекрасният парк около двореца и пленителните гледки превръщат целия полуостров в прекрасно място за разходка или пикник. Тук времето се смилява над мен – дъждът спира, изгрява слънцето и аз започвам да снимам двореца Магдалена от всички възможни ъгли преди късметът ми да се скрие зад поредния мрачен облак.

Най-после откривам историческия център, който през цялото време е бил под носа ми. Това е зоната с ресторантите, но аз съм изпуснала дори и късния испански обяд. Откривам Катедралата, която в края на 12-и век била построена на същия хълм, където се разполагали първите римски заселници основали града. По това време от тук се виждало цялото море и мястото било избрано със стратегическа цел.

Накрая вечерям на същото място, което в началото на деня подминах с идеята, че не искам да закусвам в някакво си комерсиално кафе. Всъщност La Gallofa & Co. се оказва уютна хлебопекарна с над 30 години опит. Хлябът тук все още се меси на ръка и се пече в пещ. Вкусът, както се досещате, е неповторим. Днес тук можете да откриете традиционни и модерни десерти, разнообразие от сандвичи, сочни пинчос и прясно приготвени плодови фрешове. Интериорът на кафето също е пленително съчетание между съвременни и ретро елементи. Обстановката и храната са толкова хубави, че чак ме хваща яд колко съм гладна и как набързо привърших с удивително вкусния вегетарианския сандвич и разтапящата се в устата торта „Червено кадифе“.

Сбогувам се със Сантандер така, както обичам: запленена, сита и с желание отново да се върна тук някой ден. Градът може да е загубил някогашната си слава сред високите прослойки на обществото, но още пази своето обаяние. Ако обичате спокойните разходки, морските пейзажи, красивите дворци и мириса на току-що изпечен хляб, то Сантандер няма да ви разочарова. Докато сте в Кантабрия не бива да изпускате и Комияс, невероятно крайбрежно градче отрупано с архитектурни паметници.