“Вече минаха 36 години, откакто напуснах Казанлък. Но е достатъчно само да затворя очи, за да се върна назад във времето и да усетя аромата на българската роза.”
Дидка Владимирова
Има някаква магия в ритуала по брането на маслодайната роза. Розоберът започва към средата на месец май и продължава три до четири седмици. По спомените на розоберачи пръстите измръзват от росата, а ръцете са целите издрани. Въпреки болката, човек усеща наслада, задоволство от добре свършената работа. Разказите звучат почти като писани легенди, а страниците на книгата са попили аромата на розата. Тези истории те пренасят в Розовата долина, където над редовете от храсти се подава утринното слънце.
“Израстнах и учих в Казанлък. Като ученици сме ходили на бригада. Розоберът започваше в 5 часа сутринта, докато цветът е наситен и ароматен. Беряхме най-късно до 9 и 30 часа. Имам неповторими спомени от този сезон, защото живеехме недалеч от розоварната и вятърът донасяше аромата на розовата вода като излезех на балкона. Бяха хубави времена – незабравими!”
Дидка Владимирова
“О, при нас беше, докато свършат редовете. Сутринта, когато се развиделее се започва и се бере в дъжд, роса – няма значение. Чупи се цветчето и се пуска в чували. Птички пеят, въздухът ухае на рози, Балканът тъмнее пред теб, още ти се спи, но гледаш с някоя закачка с другарчето от съседния ред да се разсъниш. Ръкавите са мокри, анцуга също. По някое време започва да пече, дрехите изсъхват на тебе и започват да жужат пчелички из цветовете и пръстите ни. Ръцете са одрани до раменете, краката и те, защото се завираш в храста да обереш всичко. Когато редчето свърши, обръщаш се назад и то отново е разцъфтялo.”
Дида Цонева
Розата е едно от най-древните растения. Наричат я “царицата на цветята”, защото хора от много култури и вярвания по цял свят са се наслаждавали на красотата и аромата й.
Тя е била смятана за свещено цвете още във Вавилон.
В древногръцката митология се разказва, че розовият храст поникнал от морската пяна, от която се родила Афродита, богинята на красотата и любовта.
Друга легенда гласи, че цветето било създадено в чест на най-красивата нимфа от тракийския бог на виното и веселието Бакхус.
В Райските градини също имало рози – бели и без бодли. Те почервенели от свян, когато усетили привличането между Адам и Ева. А острите им шипчета поникнали след като първите хора били изгонени от Рая.
Според една персийска поема лотосът бил първият управител на цветята, но вечер заспивал и забравял за своите задължения. Аллах избрал бялата роза за кралица, защото била нежна, но с бодлите си можела да ги брани.
В индийската митология се разказва, че Брахма (върходният бог на сътворението) създал за Вишну (пазител на цялата Вселена) Лакшми, най-красивата жена, родена от стотици розови венчелистчета.
За пръв път розата е култивирана в Централна Азия, родината на прабългарите. Съществуват над 250 вида рози и повече от 7000 техни хибриди и разновидности. От тях само три (Rosa Gallica, Rosa Centifolia, Rosa Damascena) се култивират за добиването на масло. У нас се отглежда от третия вид, който произхожда от днешна Сирия. Тази роза е изключително ароматна и нейните масла са най-ценените. Рядкостта на тези сортове и климатичните особености са основните причини България да е световен лидер в производството на уханната течност. Комерсиално маслодайната роза Дамасцена се отглежда у нас поне от 17-и век насам, но най-много засети площи има около времето на Първата световна война. Днес производството сериозно е намаляло и дори бабите, които са ходели на розобер ще ви кажат: “вече не е като едно време”.
Розовата долина се оформя около градовете Казанлък, Карлово и Стрелча. Тя получава името си в средата на 19-и век заради дългогодишната традиция по отглеждането на маслодайната роза. В село Скобелево се намира Етнографският комплекс Дамасцена с автентична дестилерия. Тук се провежда демонстрация на розоваренето и получаването на розово масло. В модернизираната част на комплекса, когато намалее количеството на розовия цвят, се произвежда и розова вода.
“Този аромат трябва да се усети от всеки в действителност, защото думите няма как да го опишат. Той е несравним с нищо друго, а всички останали рози бледнеят пред маслодайната по ухание. Миналата година заведох роднини от София в розоварната и, мисля че ще са ми благодарни цял живот. Ако някой чете тези редове, нека ме послуша и отиде поне веднъж в живота си на истински розобер или на празник на розата в нашата долина. Където и да е бил през живота си, това усещане ще го направи щастлив, че е българин.”
Дида Цонева
Розовото масло е много скъпо, защото от над три тона розови цветове се добива едва един килограм масло. Всъщност, колкото по-дъждовен е сезонът, толкова по-маслодайни са розите. Течното злато на България е високо ценено по цял свят, защото се използва широко в парфюмерията и има неоспорими лечебни свойства. Маслото от рози хармонизира ума; то има успокояващо действие върху кожата и подмладяващ ефект; използва се при борбата с възпаления, обриви, лоша циркулация, сърдечни проблеми, астма, хормонален дисбаланс и в много други случаи. Натуралното ефирно масло има изключително висока концентрация, затова само няколко капки от него се разреждат с друго базово масло. Розовата вода е ненадмината в грижата за лицето и тялото, тъй като е подходяща за всеки тип кожа. Тя почиства, освежава, регенерира увредените и застаряващи тъкани, и потиска развитието на болестотворните организми.
Има някаква магия в ритуала по брането на маслодайната роза. Като чета спомените на розоберачи сякаш отново съм сред редовете с храсти в село Розово. Ритуалният розобер, част от ежегодният Празник на розата, след малко ще започне. Българските моми, облечени с красиви традиционни носии, държат в ръцете си плетени кошници, които предстоят да се напълнят с ухаен розов цвят. Полето се изпълва с гласовете на розоберачки, които пеят и танцуват с наслада. В истинския розобер няма време за хорá и липсват шарените народни облекла. Но едно нещо остава непроменено – преди всичко, трудът е празник.
“Всеки месец май ме връща към тези спомени. Тогава малки дечица, все още на 14-15 години, може би не сме можели да усетим тази красота. Трите бригади – пролетна, лятна и есенна, ни се струваха дълги и тежки. Сега ми се иска и моите деца да ходят на такива, за да се научат на трудолюбие.”
Дида Цонева
