5 житейски урока, които научих на път

Целта на пътуването се състои не в откриването на нови земи, а на нова гледна точка. Докато си на път, можеш да научиш за света почти толкова, колкото и за себе си. Дори не е нужно да пребродиш всички континенти, за да достигнеш до няколко простички, но безценни истини за живота. На път научих много, и следващите пет урока са само първата глава на едно житейско пътуване.

Пътуването с цел учение: 5 житейски урока, които научих на път

Езиците са богатство

Езиците, дори привидно най-безполезните, са огромно богатство и могат да се окажат от полза в какви ли не ситуации. Като например онзи път, когато с познанията ми по испански си спестих солидна глоба в Италия. Е, едва ли някой има съмнения, че романските езици са наистина полезни. Но какво ще кажете за унгарския? Език, който дълги години дори не е могъл да бъде класифициран към никоя езикова група. Днес се говори от само 0,17% от населението на света. Да, не звучи обещаващо. Пък и на унгарски знам само „Внимавайте, вратите се затварят”. Научих го в метрото, защото се повтаряше на всяка станция. Въпреки това, дори с малкото ми познания успях да предупредя един явно недовиждащ дядо, който рискуваше да пресече пред забързан автомобил.

Не е толкова страшно да се загубиш

Често хората не понасят да не знаят къде са. Неизвестността ги плаши и ги обърква. Много туристи се движат само по главните улици и не рискуват да се впуснат в лабиринта на пресечките им от страх да не „изпуснат графика” на пътуването.

Аз винаги съм била от тези, които почти неволно се губят. В Италия това е особено лесно, защото някои улички са толкова малки, че дори отсъстват от туристическите карти. Така съвсем случайно се натъкнах на Пантеона в Рим. Не бях планувала да го посетя, защото по снимките в интернет ми се стори съвсем незабележителен. Вече бях пред сградата и си заслужаваше поне да вляза. До ден днешен казвам, че не съм виждала нещо по-впечатляващо! Чудех се: „Как за бога този огромен купол с дупка в центъра все още се крепи?” Сякаш преди 2000 години, когато са строели римляните, законите на физиката все още не са действали.

Стереотипите често подвеждат

Казвали ли са ти някога, че германците обичат реда или че французите са арогантни? Може би си чувал, че испанците почти никога не идват навреме. Това е също толкова рядко като швейцарец да закъснее. Наистина приятелите ми от Валенсия изобщо не смятаха, че да се появиш два часа след уговореното би създало някому някакво неудобство. Но за сметка на това всички испанци, които срещнах в северната част на страната, бяха изключително точни. Познавам и тихи италианци, които дори ядат бургери от американски вериги за бързо хранене. Срещала съм и трезви руснаци, и красиви англичанки. Както е казал Оскар Уайлд: „Да определиш, значи да ограничиш.“ Затова е добре да не се предоверяваме на всички определения. За едно интересно пътуване е нужно само да сме отворени към света и хората.

Хората изначално са добри

Дори Ане Франк, която е видяла ужаса на Втората световна война, смятала, че дълбоко в сърцето си хората са добри. Наистина е така, просто твърде често чакат удобен случай да го покажат. Попитай някой чужденец за посоките или да те нагостят и гледайте какво ще стане. Така например в Неапол ме закараха до хотела ми на един от прословутите мотопеди сред истински лудия трафик. На сантиметри разстояние преминахме между кола и автобус, за да навлезем в насрещното движение и да спрем рязко пред неправилно пресичащи пешеходци. Ако ти звучи ужасяващо, то имай предвид и че е ужасно забавно! Същият ден, противно на всякакви нелепи поговорки, получих безплатен обяд. А на другият ден и безплатна вечеря!

Не човек създава пътуването, а пътуването създава човека

Да, колкото и да плануваш едно пътуване, то едва ли ще се развие точно така. В онези моменти, когато си изправен пред нещо ново и непознато, ти създаваш себе си. На път изградих една по-самостоятелна своя версия. Станах по-общителна и без страх говоря на непознати за мен езици. Научих се да събирам половината си живот в раница, за да не се товаря с нищо излишно. Спрях да купувам сувенири, защото много по-интересен е човекът, който колекционира моменти. Започнах да поемам рискове, защото съдбата наистина обича смелите.

Follow:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *