Ла Гомера, обиколка с професионална стопаджийка

Ла Гомера, красив разказ за едно незабравимо пътуване и една случайна среща.

Край пътя, точно на същото място като вчера, чакаше на стоп една руса, възрастна дама. Веднага спрях колата, защото още предния ден бях решила да предложа превоз на някой от многобройните пешеходни туристи в Ла Гомера.

• От къде сте? – попита тя на английски.

• От България – отвърнах. – А вие? – казах го по-скоро по етикет. Бях почти убедена, че е немкиня. На острова сигурно имаше повече немци, отколкото местно население.

• Аз съм от най-северната част на Норвегия.

• Значи сте виждала северното сияние? – вече бях заинтригувана.

• Дали съм го виждала? Разбира се! Много, много пъти. – Завидях й.

• Е, тук в Ла Гомера е съвсем различно. Предполагам ви харесва да избягате от студената норвежка зима. Колко време ще останете на острова?

• Вече съм тук от няколко месеца – започна разказа си – общо ще прекарам тук почти половин година. Пътувам на стоп шест пъти седмично, два пъти на ден. Откривам различни кътчета на острова, докато се запознавам с нови хора. Пенсионирах се рано и се отдадох на пътуване. Реших, че свободата ми е по-важна от парите. Сега й се наслаждавам.

В колата си возех нещо като “професионална стопаджийка”. Колко ли интересни пътешественици са я качвали на стоп! Осъзнах, че на задната ми седалка седи човек, който се е посветил да опознае най-прелестните места в Ла Гомера. Тогава зададох един от типичните ми въпроси:

• Кое е любимото ви място тук?

Докато препусках с бясна скорост (50 км/ч) по криволичещите завои, моята спътничка ми разказваше за гледките, които не бива да изпускам. Следвайки съветети й, успях да обиколя куп забележителности за по-малко от три дни!

Roque de Agando

El Cabrito

Сан Себастиан (San Sebastian de La Gomera),

столицата на острова, е красиво градче, в което привидно всички се познават. Не, не си представяй нещо космополитно – тук всичко е мъничко и недалеч. Лутането из малките улички, оградени с разноцветни къщи, ми напомни за Арабския квартал в Гранада. Понякога в тесен процеп между сградите успявах да зърна късче от града долу, или плажа, или хълмовете, обгърнали залива. Тези неочаквани гледки са ми любими – с тях идва вълнението! Бързах да стигна по-високо, за да видя цялата картина. Докато неуморно изкачвах стълбите, въображението ми вече рисуваше пейзажа.

Hermigua

Мирадор де Абранте (Mirador de Abrantе)

е ресторант, който се помещава в модернистична сграда, “стъпила” на ръба на червеникавите скали над градчето Агуло (Agulo). Цялото помещение е остъклено от пода до тавана и оттук се открива невероятна гледка. При ясно време се виждат дори очертанията на съседния остров Тенерифе и величественият връх на вулкана Тейде. Най-впечатляващата част от ресторанта е една продълговата конзола, която буквално виси над пропастта. Ако нямаш страх от височини, то не пропускай тази възможност да “полетиш” над околността. Наслади се и на традиционните сбръчкани картофи с канарско мохо от кориандър, докато гледаш океана.

Националният парк Гарахонай (Garajonay),

известен още като “зеленото сърце на острова”, е вечнозелена лаврова гора. Преди милиони години този тип растителност бил широко разпространен по цялото Средиземноморие. В следствие на Ледниковите епохи регионът се охладил и изгубил много от зеленината си.
В Ла Гомера, както и на други острови в Аталантическия океан, тези древни гори са добре запазени и до днес. Можеш да дишаш чистия им влажен въздух и да зърнеш (може би) всички нюанси на зеленото. Тревата на места е електрикова, толкова ярка, че сигурно ще се вижда и на тъмно. Дървета са облечени в пухкави мъхени пуловерчета, изплетени точно по мярка. Благодарение на тях гората “улавя” достатъчно влага от въздуха и оцелява, въпреки недостатъчното количество валежи на острова.

Toчно преди Ваяеермосо (Vallehermoso)

има една отбивка с пейки. От тази точка се вижда градът, обгърнат от многобройни хълмове. Близките са отрупани с разноцветни къщички, подредени по най-красивия начин – хаотичният. Далечните бледнеят, вижда се само техният силует. Залезът тук ме връща към прекрасното ми пътуване сред хълмовете на Тоскана. Там те изглеждат обли и пухкави. Тук имат назъбени, причудливи форми, които едва ли можеш да видиш на континента Европа.

Lomo del Balo

Пътят до Тагулуче (Taguluche)

е тесен, на места неасфалтиран и дори опасен, защото често липсват ограждения. Колкото и ужасяващо да звучи, обещавам ти, че живописните гледки тук си заслужават премерения риск. Ако някога се върна в Ла Гомера, ще се запътя направо към това усамотено селце, към криволичещия път, към жълто-оранжевия залез над океана и към екзотичното усещане, че си далеч от цивилизацията. Тагулуче, харесва ми да повтарям това име. Тагулуче, звучи ми като плодов сладолед.

Пътят не спираше да лъкатуши между планинските хълмове като бурна река – ту нагоре, ту надолу, ту напълно си променяше посоката. Виждах табелата за навлизане в някое населено място и хоп – вече излизах от него. Когато свикнах със завоите ми остана само да се насладя на едно чудесно пътуване с морски полъх, много слънце, самотни палми и шарени къщурки.

Често се сещах за прекрасния разговор със стопаджийката. Той приключи без дори да разбера нейното име. Обаче ми остана нещо много по-хубаво – сладкото усещане, че съм споделила много прекрасни спомени и мечти за пътувания със сродна душа.

Полезна информация:
Описаният маршрут е кръгов – можеш да започнеш от всяка точка и да приключиш на същото място. Ако пристигаш със самолет – ще започнеш от най-южната част на острова. Ако пътуваш до Ла Гомера с кораб, то твоята обиколка ще стартира от Сан Себастиан. Отдели си повече време за парка Гарахонай, който има много различни маршрути с различна трудност и продължителност. Съветвам те да започнеш посещението му от Центъра за посетители (Centro de Visitantes del Parque Nacional de Garajonay, Juego de Bolas, La Palmita), за да избереш най-подходящата за теб обиколка. При възможност, посети и Органите (Los Órganos), природен монумент, чието име идва от подобието му на музикалния инструмент.