Малкият Лисабон и голямото земетресение

Малкият Лисабон и голямото земетресение, гледка от високоPhoto by Raphaël Chekroun on Flickr

„Желанието да унищожаваш също е и градивно“ – е казал Пикасо. Наистина, понякога трябва да разрушим нещо хубаво, за да създадем нещо прекрасно. Такъв е случаят с една от най-пленителните европейски столици – Лисабон.

Малкият Лисабон и голямото земетресение,  Праса ду КомерсиуPhoto by Nicolas Vollmer on Flickr

Brightness and Saturation adjustments

Наричат го Слънчев град заради яркото слънце, на което всички много се радват. Основан е от финикийците, а когато римляните го завладяват, оставят значимо наследство – религия, език и архитектура. През 13-и век маврите поставят началото на нов етап в развитието на Лисабон: променят облика на улиците като въвеждат облицоването на сгради с разноцветни керамични плочки.

Но сутринта на 1 ноември 1755 г. всичко се променя. В деня на Вси Светии силно набожното население на Лисабон поставя в домовете си запалени свещи в почит на мъртвите. Всички се събират в катедралите за сутрешната меса. Когато земетресение с магнитут 9.0 по скалата на Рихтер достига града, по-голямата част от населението му е в църквите. Покривите на католическите храмове рухват и множество хора загиват под останките им.

Маслиновото масло в уличното осветление и стотиците запалени свещи са причината над 12 000 дървени постройки да изгорят. Оцелелите жители на Лисабон тръгват към главния площад Праса ду Комерсиу (Praça do Comércio), където виждат, че река Тежу се е отдръпнала. Объркани и под влияние на всеобщата паника, те навлизат в реката. Впоследствие идва цунами, което нанася финалния опустошителен удар на града.

Определено в този ден Вси Светии не са бдели над Лисабон. За капак на всичко и кралят им Жозе I изоставя поданиците си с думите, че нищо не може да се направи срещу божествената намеса.

Това земетресение се смята за най-силното и разрушително в историята на стария континент. Днес информацията за последиците от събитията е противоречива, но според някои източници 80% от сградите в Лисабон са унищожени и 75% от населението загинава по време на трагедията или заради наранявания, породени от нея.

За щастие министър-председателят Себастиао де Мело остава, за да съгради един по-хубав Лисабон. Той няма особени познания в областта на строителството, но поглежда на проблема логически. След земетресението повечето постройки са разрушени, но арките на катедралите изглеждат непокътнати. Е, римляните знаели за силата на тази структура само 2000 години по-рано. За сметка на това Мело изпреварва с над 200 години идеята за градове, устойчиви на сеизмична активност. За да тества колко добри са проектите му за реконструкция, той използва умален модел на града и кара армията да марширува до него, за да създаде ефект, подобен на земетръсния. Така на базата на метода проба-грешка, Мело изгражда Лисабон от останките на Апокалипсиса за по-малко от година.

Малкият Лисабон и голямото земетресение, гледка от високоPhoto by Pug Girl on Flickr 

С тази история започна обиколката ни из португалската столица. Екскурзоводът ни бе току-що завършил студент по туризъм, който противно на съвета на президента, не напуска страната, за да намали безработицата. Той остава, за да разказва на любопитните туристи като мен за чудесата на родното си място. Тъкмо завихме по една двупосочна улица, когато Рафа се спря и попита:

– Е, какво мислите за тази улица?

Не бях сигурна, че разбирам въпроса му – беше просто улица. Огледах паважа, сградите, спрелите коли – всичко беше обикновено.

– Какво мислите – повтори Рафа – прилича ли ви на голям булевард?

Както споменах, просто една двупосочна улица. През XVIII век обаче, тази улица прилича повече на авеню. Възмутени, гражданите говорят, че министър-председателят е полудял, защото използва мястото за сгради, за да строи улици. В наши дни за него се казва, че е човек, изпреварил времето си с напредничавите и находчиви си идеи.

Арките не са единствената част от древноримската архитектура, която португалците възраждат. През 1842 г. група затворници са наказани с трудоемката задача да „изрисуват“ зиг-заг мотиви с черни и бели павета из целия кралски двор. Творбата предизвиква огромен интерес и години по-късно използването на черен базалт и бял варовик в централната част на Лисабон става задължително.

Малкият Лисабон и голямото земетресение, Праса РосиоPhoto by Luca Sartoni on Flickr

Днес можете да видите разнообразни мотиви по различни улици, площади, дворове и дори пешеходни пътеки. Технологията на павиране включва ръчно оформяне на каменните кубчета, които едно след друго се полагат в пясъчна основа. Те се подреждат толкова плътно, че един кв.м побира цели 400 павета! Въпреки това структурата пропуска водата да достига до по-дъбоките слоеве на почвата, което възпрепятства наводнението на улиците. Прекрасен пример е площадът Росио, павиран с популярния мотив „широкото море“, който представя неразривната връзка между Португалия и морето. Благодарение на тази връзка стилът на павиране достига до далечни колонии като Бразилия и Макао.

Лисабон е чаровна столица, която пази следи от много епохи и култури. Наричат я „градът на седемте хълма“ (както е по-известен Рим). Истината е, че хълмовете са много повече и откриват прекрасни „парченца“ от пъзела „гледка от високо“. Изгубете се из улиците и търсете малък процеп между сградите или някоя тераса, за да се полюбувате. Помнете един полезен съвет: където и да сте в центъра на града, паветата ще ви ориентират. И бъдете спокойни, че благодарение на римските технологии Лисабон е в безопасност от земетресение и цунами!

Follow:

2 Comments

  1. Витка Младенова- България,гр. Враца
    май 31, 2016 / 11:28 am

    Великолепен е Лисабон !Древната култура те завладява и те пренася далече……..,далече във времето ……

    • Eva Milano
      юни 25, 2016 / 5:31 pm

      Наистина е така. Благодаря на тази прекрасна дама, моята баба, която ме заведе в този очарователен град.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *