Тайната на Рим

Според популярно поверие, ако хвърлиш монета във фонтана ди Треви в Рим, някой ден ще се върнеш във Вечния град. Дали защото всички пътища водят към Рим, или защото корените на това вярване се базират на истински случаи, малко повече от година след първото ми посещение в италианската столица, аз се завърнах.

Тайната на Рим, Базиликата "Св. Петър" във Ватикана

Photo by Giuseppe Milo on Flickr

Първата ми обиколка на града имаше най-туристическия маршрут, който можете да си представите. Той включваше: Колизеума и Пантеона, музеите на Ватикана и базиликата Свети Петър, Испанските стълби и градините на Борджите, замъка Сант Анджело и крайбрежния булевард, множество площади и катедрали. След седмица в Рим бях посетила няколкократно някои от най-популярните туристически дестинации. С достатъчно снимки за страниците на пътеводител и впечатления за няколко дневника, аз се прибрах на родна земя.

Тайната на Рим, Колизеумът

Photo by Moyan Brenn on Flickr

Второто ми посещение беше под мотото на латинската сентенция:„Когато си в Рим – живей като римляните“Придружена от един истински съвременен римлянин, роден и отрасъл в този удивителен град, аз се впуснах в търсене на „скрити съкровища“. Започнахме деня в късния следобед, за да избегнем летните жеги. Нещо, което никога не ме е спирало като турист.

  • Била ли си на хълма Яникулум? – попита местният ми екскурзовод.
  • Не.
  • А разхождала ли си се из парка с аквадукта?
  • Дори не съм чувала за него.
  • Знаеш ли тайната на Рим?
  • Не… Каква е тя? – вече бях наистина заинтригувана.
  • Мисля, че е време да тръгваме.

Отправихме се към западната част на града, където през богаташки квартал и алея с внушително високи дървета, пред нас се откри зашеметяваща гледка над целия Рим. Можех да видя всички онези места, които бях посетила като турист, но от нова гледна точка. Тази панорама беше метафора на сегашната ми обиколка. Сега не виждах отделни сгради, улици, площади. Сега виждах цялата картина, отрупана с кули и куполи, които се извисяваха над множество от тухлени постройки.

  • Каква е тази сграда, която прилича на богаташка вила? – попитах аз, сочейки в далечината.
  • Това е вилата на Борджите, може би най-алчното семейство в историята на ренесансова Италия. Имаш усет – отговори римлянинът с усмивка.

Направихме кратка пауза, в която научих, че преди години екскурзоводът ми работел като куриер. По Коледа, натоварен с около 25 пакета с подаръци, влязъл във Ватикана, за да ги достави на папата. А когато ги внесъл в склада, там имало поне още 1 000 подобни пратки, които от мерки за сигурност никога нямало да достигнат до папата. Е, съмнявам се, че му пращат нещо по-интересно от статуетки на Дева Мария и разпятия. А още повече се съмнявам, че на папата му липсват горните.

Тайната на Рим, Паркът с аквадукта

Следващата спирка в нашата обиколка ни отведе на около 8 км от центъра на града. Паркът на акведуктите (Parco degli Acquedotti) приличаше повече на огромно поле някъде из италианската провинция, отколкото на европейски парк в сърцето на космополитен град. Сякаш се върнах назад във времето, когато в безгрижните лета на село скитах из поля и чужди ниви в търсене на приключения. Този парк си беше истинска находка, дори за порасналото ми аз. През него минаваше огромен римски аквадукт, построен преди почти 2 хил. години. Внушителна редица от арки, високи повече от 30 метра се простира на 15 км в далечината. Този образец на древноримското инженерство е само малка част от цялостната структура, която снабдявала всичките 14 квартала на Рим с изворна вода.

Преди залез се отправихме към тайната, която чаках да узная с нетърпение. Любопитството ми нарастваше с всяка минута и накрая попитах:

  • Каква е тайната на Рим?
  • Тайната – каза римлянинът – се се крие зад ключалката на една от хилядите сгради на Рим.

Опитът ми да задоволя моето любопитството имаше обратен ефект. Какво толкова можеше да се види през отвора на една ключалка?  

Не след дълго, спряхме пред една наистина обикновена сграда. Да, беше красива, но не само Рим, а цяла Италия е отрупана с подобни примери на класическата архитектура. Имаше малка опашка от хора, които също като мен, бяха нетърпеливи да надникнат през ключалката. Наредих се зад тях и с вълнение подобно на това, което обхваща малко дете, когато разопакова най-големия си коледен подарък, изчаках своя ред. Една дама пред мен започна да се смее, когато погледна през отвора. Мъжът след нея също. Видимо развеселени, те се опитваха да заснемат тайната на Рим. Вероятно е статуя на някое голо момче, помислих си аз, в Италия има много такива. Накрая дойде и моят ред. И когато погледнах през ключалката, пред мен се откри невероятна гледка. Тя беше по-вълнуваща и от чакането. През тунел от високи чемшири се виждаше впечатляващият купол на базиликатаСв. Петър. Шедьовърът на Микеланджело беше убежната точка в далечината.

Тайната на Рим, Куполът на базиликата "Св. Петър"

Photo by Moyan Brenn on Flickr

  • Но как е възможно? Как е построено? – възкликнах възхитена.
  • Чиста случайност – отговори водачът ми.
  • Невъзможно! – възразих.
  • Случайност е и сега ще видиш защо.

Отправихме се към близката Портокалова градина, за да разгадая „Тайната на Рим“. Без съмнение, това беше най-красивото паркче, в което някога съм се разхождала. Симетричната му подредба включваше разноцветни розови храсти; пиния – емблематично за Италия дърво и множество малки дръвчета, които два пъти годишно се отрупват с портокали. Градината беше приказна и откриваше безценна гледка над Рим. А над целия град доминираше куполът на Микеланджело. И наистина, тайната на Рим е напълно случайна, защото подобна гледка има от всяка точка на хълма Авентин.

Отне ми време да осъзная, че тайната не само на Рим, а на цяла Италия, се крие в случайните неща. Тя е във всички онези малки детайли, като паветата, тесните улички, цветните саксии, нежната музика, оживените разговори, вкусната храна и яркото слънце. Детайли, които така добре си пасват, че създават една неповторимо романтична картина. Тайната на Италия е в шанса да се влюбиш на всеки ъгъл.

 

Follow:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *